Какво казва науката за възможните ползи за здравето от комбучата

Напитката комбуча често е възхвалявана като здравен еликсир, но твърденията за здравословните ползи не са ли прекалено добри за да са истина?!

Меган Шмидт, 2 април 2020, discovermagazine.com | превод Даниел Димитров


Комбучата е вкусна и се намира лесно по магазините, но дали ползите за здравето се потвърждават и от науката?
снимка Шейла Фитцджералд, Shutterstock.com

Живеем в интересни времена. На мода е здравното самосъзнание както и недоверието към традиционната медицина. “Древен” често се приема да означава “ефективен”. Така че не е изненадващо, че комбучата – ферментирал чай, датиращ отпреди близо 2000 години – е предпочитаната от мнозина уелнес напитка.

Питието е комбинация от захар, бактерия, мая и понякога добавени плодове. Много хора се наслаждават на тръпчивия, леко сладък вкус на комбучата и я използват като заместител на газираната вода или коктейлите. Но несъмнено популярността на комбучата допълнително се подсилва и от твърденията за нейните здравословни преимущества – слухове, които могат да се проследят чак до възникването на ферментиралия чай.

Привържениците на комбучата твърдят, че тя подпомага храносмилането, метаболизма, имунитета, функциите на черния дроб, и пр. Най-заклетите ѝ защитници проповядват, че тя може да пребори множество заболявания, от косопад през затлъстяване до диабет, та дори и рак, и СПИН. Малко “буч”, както галено наричат напитката, и се приема, че тя ще ви подмлади, ревитализира, ще ви презареди с енергия и ще възстанови тялото и духа.

Но дали комбучата е легитимна здравна панацея, или просто още едно краткотрайно уелнес течение?

“Популярността на комбучата свидетелства за това, че хората са заинтересовани да включват привидно ‘здравословни’ опции в хранителната си диета,” пише Джули Кап, епидемиолог от Университета на Мисури, в имейл до сп.Дискавър. “Обаче често има голяма разлика, неизвестна за средностатистическия потребител, между маркетинг и наука.” През 2019 г. Кап е съавтор на обзор от изследвания за комбучата, публикуван в Annals of Epidemiology.

Както в случаите и с много други уелнес течения, присъдата за лечебния потенциал на комбучата все още не е произнесена. Просто все още няма достатъчно научни изследвания с хора, които да потвърдят – или отхвърлят – твърденията за здравословните ползи приписвани на напитката.

Освен това, комбучата грабна окото и на учените, които едновременно изучават и консумират напитката. Атина Актипис, еволюционен биолог към Щатския университет на Аризона, се заинтересува от науката зад комбуча след като самата тя развива влечение към напитката.

“Осъзнах, че има огромно разминаване между разбирането ни за това, какво е комбуча, [и] как работи­,” казва тя. “Ако не схващаме дори и това, как можем да осъзнаем какви са ползите ѝ за хората, ако има такива, ако дори не проумяваме основните принципи за това, как функционира.”

Историята на комбучата

Репутацията на комбучата като чудотворен еликсир не е от вчера. Счита се, че тя се е появила в Китай около 220 г. пр. Хр., където първоначално е използвана като повсеместен лек и храносмилателно средство. През вековете “чаят на безсмъртието” бавно напредва глобално през търговските маршрути.

Според преданията, през 414 г. корейският лекар д-р Комбу представя ферментиралата напитка на боледуващия японски император Инкьо. Легендата разказва, че императорът бил толкова впечатлен от нея, че я нарекъл комбу-ча, т.е. чая на Комбу.

Около 1900 г. (а вероятно и по-рано) комбучата дебютира в Русия, където тя процъфтява като домашно приготвена напитка. През 1960 г. немски лекар прави недоказано твърдение, че комбучата лекува рак. По същото време швейцарски учени докладват, че пиенето на комбуча е също толкова полезно колкото консумацията на кисело мляко.

Америка вероятно е вкусила за първи път комбуча през 70-те години, когато започва първата вълна на течението на натуралните храни. Но комбучата така и не намира място на американската трапеза в апогея на преработените храни през 80-те и 90-те години.

Но времената се променят. Микробиомните изследвания революционизират схващанията ни за здравето. Понятно е, че това насърчава хората да търсят начини за поддържане на стомашните бактерии в добра форма. И много приемат комбучата за правилното средство.

Какво има в комбучата?

Според Актипис, във всяка партида комбуча се съдържа разнообразна и кооперативна екосистема от микроби, които работят съвместно за създаването на напитката. Процесът започва с поставянето на симбиозна колония от бактерии и мая (наричана още “скуби”) в подсладен зелен или черен чай. Този еликсир се оставя да ферментира някъде между една седмица и един месец докато се извършват няколко химически процеса. В основни линии, маята и бактериите работят върху разтварянето на захарите в алкохол, а в последствие алкохолът се превръща в съставки като оцетна киселина, или във веществото, което придава на комбучата тръпчивия ѝ вкус.

Това е скуби, където живеят маята и бактериите, които правят комбучата.
GreenArt/Shutterstock.com

Крайният резултат е напитка богата на В-витамини, антиоксиданти и други съставки. Но най-голям интерес предизвикват пробиотиците в комбучата, или полезните за нас бактерии. И в това отношение, комбучата може да е с едни гърди напред в сравнение с останалите налични пробиотични алтернативи.

“Когато вземате какъвто и да е пробиотик, ако приемате само един вид, който няма екологична система, предположението ми е, че няма да има особено голяма полза в сравнение с консумацията на екологична общност от микроби [като тези в комбучата],” счита Актипис.

Как микробите от комбучата – ако въобще – взаимодействат с останалите 100 трилиона, които вече живеят в нашия храносмилателен тракт, остава мистерия. Учените всъщност нямат доказателство, че микробите в комбучата колонизират червата ни. Но технически, микробите стават част от микробиома ни докато не бъдат изхвърлени от телата ни като отпадъци, казва Актипис.

“Ако редовната консумацията на ферментирали храни е част от диетата, тези микроби прекарват продължително време в храносмилателния тракт, където могат да окажат ефект, дори и ако не се заселват там дълготрайно,” добавя тя.

Официално не е потвърдено, че микробите в комбучата са пробиотични, или полезни. А някои експерти споделят, че пробиотиците вероятно не са в състояние да оцелеят в киселинната среда на стомаха.

Важно е да се отбележи, че не всички комбучи са еднакви. Бутилка комбуча от 4 долара може да има различен микробен профил от бутилката, поставена до нея на щанда в супермаркета. Някои от тях имат добавен сок или захар. А някои производители пастьоризират комбучата си, за да спрат процеса на ферментация с цел поддържане на съдържание с ниско количество алкохол – което от своя страна може да унищожи част от потенциалните ползи от консумацията на комбуча, обяснява Кап.

С драстичното увеличаване на популярността на комбучата, някои едри производители си навлякоха проблеми със закона, с обвинения за подвеждаща реклама за пробиотично съдържание или за ниско съдържание на захар и алкохол.

Изследвания на комбучата

Предишните проучвания на комбучата се базират основно върху животни и клетки в стъклено блюдо, а те често не са приложими към човешкото здраве. Изследванията на здравословните преимущества на широк диапазон ферментирали храни също не предлагат достатъчно прозрение. Някои проучвания намират асоциации между консумацията на ферментирали храни и подобрени здравни показатели. Но това не доказва безусловно, че ферментиралите храни са причината за здравословните ползи.

През 2019 г. Кап прави преглед на 310 проучвания върху комбучата и открива едно-единствено, което изследва ефектите на чая върху човека. В проучването участват 24 възрастни с диабет тип 2, които консумират комбуча в продължение на 3 месеца и резултатите им показват нормализиране на средното ниво на кръвна захар. Но изследването има някои значителни недостатъци – не само че проучването е в малък обем, но не участва и контролна група.

Кап споделя, че клинични опити с хора на случаен принцип могат да спомогнат за разобличаването на част от погрешната информация и на объркването за здравословните твърдения за комбучата.

“Ако комбучата има здравословни ползи, последващи изследвания ще трябва да отговорят на следните [въпроси]: в каква доза, честота, и продължителност? В какви групи и подгрупи?” добавя Кап.

Тъй като популярността на комбучата нараства, вероятно ще се увеличи и интереса към изследването ѝ. Дори и учените да открият. че тя не покрива очакванията на репутацията си за магически лечебен еликсир, ние пак ще можем да се наслаждаваме на напитката като такава.

“Дори и само да замести по-нездравословни алтернативи като подсладени безалкохолни напитки, това само е достатъчна полза за здравето,” казва Кап.

Vivaldi